Пектинът принадлежи към растителните влакнини (фибри) научният интерес към които през последните десетилетия бележи невероятен ръст. За първи път терминът растителни влакнини (диетични фибри) е въведен от британския учен д-р Ибън Хипсли (Eben Hipsley) през 1953 г. Под това понятие се подразбират полизахаридите и лигнина (невъглехидратен биополимер), съдържащи се в редица растителни храни, които са устойчиви на действието на ендогенните секрети на човешкия организъм.
Отношението на диетолозите към тези неизменни компоненти на храните претърпя драматичен обрат през последните десетилетия. Разбирането, че те представляват „баластни вещества”, които, поради практическото им неусвояване от организма, затормозяват храносмилателния процес, остана назад в историята и в наши дни в съвремената диететика те се възприемат като особено полезни вещества, които в значителна степен обуславят здравния статус на човешкия организъм.
Крайъгълен камък за тази радикална промяна на оценката за физиологичното значение на тези вещества стават статистическите данни, отнасящи се към втората половина на миналия век, показващи по един категоричен начин, че в страните, в които консумацията на растителни влакнини в ежедневния рацион на населението е висока, значително по-рядко се срещат заболявания като рак на дебелото черво, инфаркт, инсулт, артериална хипертония, диабет и т.н.
Съвсем логично, това даде импулс за разгръщане на широкомащабни изследвания както на свойствата и съдържанието на растителните фибри в различните растителни продукти, така и за търсене на обяснение на тяхното благотворно въздествие върху човешкия организъм. За откривател на пектина се приема французинът Луи Воклен (LouisVauquelin), който през 1790г. установил в ябълковия сок присъствието на вещество с изявена желираща способност. През 1825г. неговият сънародник Анри Браконот (HenriBraconnot)изолирал в чист вид това вещество, описал неговите забележителни свойства и му дал наименованието пектин (от гръцки pektos – сгъстен, пресечен).
През последвалите два века беше натрупана огромна по обем информация относно състава и строежа на пектиновите вещества, както и за тяхната роля в растенията. От химическа гледна точка те представляват полимери на галактуроновата киселина, която е окислен продукт на монозахарида галактоза. Изолирани са и пектинови вещества, в които са „вградени” и други въглехидрати –D-ксилоза, D-апиоза, L-рамноза, L-арабиноза и пр.
Пектиновите вещества се отнасят към т.нар. структурни биополимери (целулоза, хемицелулоза, лигнини), които изграждат клетъчните стени и междуклетъчните образувания на растенията.
В резултат на задълбочени изследвания на физиологичното действие на пектиновите вещества бяха получени убедителни резултати, които доказват тяхната изключително важна роля в редица процеси, протичащи в човешкия организъм, много от които имат съществено значение за неговия здравен статус. Установено беше например, че пектинът, особено нискоестерифицираният, съдържащ повече свободни комплексообразуващи функционални групи, има способността да свързва и отстранява редица токсични тежки метали като живак, олово, цинк, кобалт, молибден, както и „дългоживеещите” радиоактивни изотопи на цезия, стронция, итрия и т.н. Тъй като при това от организма се извеждат и някои важни минерали като калций, желязо, мед и цинк, при продължителен прием на нискоестерифициран пектин е препоръчително тяxното допълнително набавяне. Множество изследвания недвусмислено доказват, че високоестерифицираният пектин има способността да отстранява биогенните токсини, продуцирани в хода на метаболизма или от патогенната микрофлора, жлъчните киселини, карбамида, холестерола и т.н., осъществявайки ентерална и обща детоксикация на организма. Добре известно е, че високото съдържание на токсини се отразява изключително неблагоприятно на жизнения тонус на човешкото тяло и на ефективността на неговата имунна система. Редица клинични наблюдения свидетелстват например, че при редовна консумация на високоестерифициран пектин намалението на нивото на холестерола в кръвта само за няколко месеца може да достигне стойности, близки до 20%. При това се наблюдава понижение само на нивото на „лошия” (LDL) холестерол и триглицеридите, докато това на „добрия” (HDL) не се променя. Има убедителни данни, че в резултат на общата детоксикация на организма редовния прием на пектин води до значително намаления на риска от рак на дебелото черво и редица други широко разпространени през последните десетилетия заболявания.В резултат на многократното увеличаване на своя обем, вследствие на поглъщането на значителни количества вода, пектинът забавя храносмилателния процес и евакуацията на стомаха, потискайки глада и създавайки чувство на ситост. Това естествено води до намаляване на приема на храна и понижение на телесното тегло. За не малка част от населението на планетата наднорменото тегло е сериозен проблем. По данни на Световната здравна организация в близките години броят на хората с наднормено тегло в света ще доближи цифрата един милиард! В Европа техният брой нараства ежегодно с цели 85 хиляди, а в Америка картината е още по-застрашаваща. Като ефективно и напълно безопасно средство, което наред с това има и редица други благотворни ефекти върху човешкия организъм, високоестерифицираният пектин представлява изключителен интерес. Всъщност, справедливостта изисква да признаем, че идеята за ползата на храните, съдържащи значителни количества растителни влакнини, за храносмилателната система е била изказана около четири столетия преди н.е. от знаменития целител на древността Хипократ, който препоръчвал тяхната редовна употреба. Както казва бележитият американски писател, известен с невероятното си чувство за хумор – Марк Твен: „Древните са успели да ни откраднат най-добрите идеи”.
Положителните въздействия на пектиновите вещества далеч не се изчерпват с техния детоксициращ ефект, както и с подобряването на чревната перисталтика и функциите на храносмилателната система. Доказано е също така, че редовният прием на високоестерифициран пектин способства за понижение на нивото на кръвната захар. Забавяйки изпразването на стомаха той препятства рязкото покачване на нивото на глюкоза в кръвта. Съществува информация и за неговото положително въздействие и върху състоянието и функциите на простатата.
Попадайки в червата пектиновите вещества понижават стойността на рН на средата, в резултат на което оказват бактерициден ефект по отношение на възбудителите на стомашно-чревни инфекции. Установено е, че пектинът предотвратява възпалителните процеси в червата и оказва лечебен ефект при язвени заболявания на храносмилателния тракт. Съществуват сведения и за благотворното му въздействие върху дейността на черния дроб – уникалната химическа лаборатория на човешкия организъм, задстомашната жлеза (панкреаса) и т.н. Подобно на останалите растителни влакнини пектинът на практика не се метаболизира от човешкия организъм и без съществени промени достига до дебелото черво. В резултат на действието на резидиращата в дебелото черво микрофлора, която разполага с необходимите ензими за неговото разграждане, се получават късоверижни мастни киселини, които служат като техен енергиен източник. По такъв начин пектинът идеално се отъждествява с понятието „пребиотик”, въведено в употреба през 1995г. от Глен Гибсън и Марсел Роберфройд. Съгласно съвремените представи пребиотиците санесмилаеми съставки на храните, които оказват положително въздействие върху човешкия организъм,благодарение на стимулирането на определен вид бактерии в дебелото черво. Редица изследвания недвусмислено доказват, че чревната микрофлора играе съществена роля за здравния статус на човешкия организъм, продуцирайки важни витамини (В1, В2, В3, В5, В6, В9, В12, К), незаменими аминокиселини,както и вещества, които регулират правилната дейност на червата – индол, фенол, скатол. Счита се, че в значителна степен имунната защита на човека зависи от „кондицията” на резидиращата в дебелото черво дружествена микрофлора. В този смисъл пектинът определено има съществен дял във формирането и поддържането на „боеготовността” на имунната система на организма.
Пектинът, който е основна съставка на хранителната добавка VitaPectin, представлява чист, високоестерифициран продукт със степен на естерификация 68-72%.